Тази дълго чакана среща
Да е с черни или със сини очи, да е с атлетична фигура, да е поне с две висши образования..., да е от почтено семейство, да е успял или успяла...
Да ни харесва, да ни кара да летим, когато сме с него или с нея, да е готов цял живот да е с нас...
Много, много редове, листа и книги са изписани по тази тема. И много поети са посветили хиляди стихове на нея...
На усещането от срещата с единствената любов...
А когато не се появява? И когато годините минават и сме все сами ?
Дъщерята на моя приятелка е на 18 години и в момента има втора връзка. Поне на нас с майка й са ни известни само две сериозни нейни връзки. Момичето е с манекенски мерки и е много красиво, много ученолюбиво и много нежно, но момчетата ,които избира, са все дребнички и невздрачни на външен вид.
Знам, веднага ще възразите, че няма невздрачни хора.
И ще сте прави. И нито аз, нито майка й сме казвали каквото и да е по този въпрос. Но сме водили дълги разговори помежду си защо прави такива избори?
Умишлено ли Елена си избира момчета, които по нищо не се открояват? Или те наистина й харесват, въпреки че на външен вид не правят впечатление?
Значи ли това, че тя е човек, неплащащ данък обществено мнение и не позволяващ на околните да диктуват изборите й.
Или зад това се крие някаква травма?
"Ако е първото, съм щастлива, но ако е второто не е добре!" , все повтаря тревожно майка й...
От този пример можем да си извадим един от отговорите на по-горе поставения въпрос.
Готови ли сме да заживеем с човек, който ни харесва, въпреки че околните не го харесват? Тоест, имаме ли здраво его, за да чуем от близки и познати, че той не е, не е най-подходящият за нас човек. И въпреки това да продължим да сме с него? Защото...ни е хубаво с него!
Ако сме готови да направим това, първата спънка към бъдещата среща е премахната. Според социологическите проучвания обаче, голямата част от хората само на думи са готови на това. А в действителност са способни веднага да отхвърлят почти всеки, който им харесва, но не би се харесал на обкръжението им. Или пък не удовлетворява някаква част от представата им за него.
Без да се замислят, че това може да е Той . Не със същите черти, както са си го представяли. Но Той.
"Няма го, не мога да го срещна, не съм готов да го срещна!"
Това обикновено е втората причина, която оставя много хора сами.
Макар че, всеки ден по улици, супермаркети, аерогари, служби и кафенета се сблъскваме със стотици хора, половината от които са от противоположния пол, тоест те са потенциални наши партньори...
"Няма го!" и "Не мога да го срещна" ги отхвърляме веднага. Точно поради многобройните всекидневни срещи. Дори ако живеем затворен живот, можем да го разонобразим с посещение на фитнес. Или на някое друго събиране.
Вижте в Интернет и Фейсбук. Там редовно има покани за различни срещи и за повечето от тях входът не е платен. Има покани за представяне на книги, срещи на единомишленици, покани за походи...
И остава третият вариант - "Не съм готов да го срещна!".
Което означава, че нещо в нас пречи, че имаме вътрешни прегради, въпреки силното ни желание да имаме връзка.
Ако преди всяка възможна връзка у вас се надигат десетки въпросителни, или веднага започвате да търсете недостатъци на човека, за да се отдръпнете от него, вас ви е СТРАХ!
Страх ви е от обвързване...И за този страх си има причини. Които трябва непременно да намерите.
Не, не казвам, че нещо не ви е наред. Това е проблем на много хора в днешно време. Може да се поровите и да прочетете специализирана литература по въпроса. Или да поговорите с приятели.
Може да се доверите на психолог или на коуч...
Все едно кой път ще изберете, трябва да се освободите от пречките. Защото да сме готови за връзка, означава да сме готови наистина.
Да живеем с тази среща. Да я чакаме и да виждаме възможностите за нея постоянно. Дори ако навън вали и сме станали вир вода, тоест изглеждаме съвсем неугледно, пак да сме готови той или тя да се появи и ние да не избягаме.
Всяка сутрин, когато се подготвяте да излезете, се подготвяйте и за тази среща. С другия до вас! Но не влагайте усилия единствено в облеклото и в прическата си. Положете усилия върху емоциите си. Защото ние не сме само тела. Това и на децата е вече известно. Ние сме и енергия.
Вървейки, ние трептим със собствени енергийни вибрации и другите ги фокусират. Еднаквите енергии се откриват. Трябва обаче да не сме затворени в черупката си и да не сме издигнали преграда пред себе си.
Тоест, сложете една истинска усмивка на лицето си и погледнете на света с очите на щастлив човек, който има вече щастлива връзка,...
Притеснението, неудовлетвореността, ниската самооценка, смръщената физиономия, завистта, отказът да признаем чуждия успех и други подобни емоции спират чудесата ...
Какво общо може да има отказът да признаем чужд успех със срещата с нашата половинка ли?
Има и още как! Изпълваме се с тъмнина, не светим, когато срещаме хората. И те не ни забелязват, не ни разпознават като човека, когото търсят.
Ниската самооценка, например, е голяма пакостница. Тя означава, че самите ние не си вярваме, не сме удовлетворени от себе си. А това може като нищо да ни запрати на най-долните рафтове в магазина на живота.
И да се чудим защо сме там , въпреки всичките ни качества. Как ще ни открие нашият човек на най-долния рафт, замисляли ли сте се? Та там обикновено стоят преоценените стоки?
Затова трябва непременно да си изясним от какво точно идва ниската ни самооценка.
Може да сме притеснителни и да се страхуваме да общуваме. Или пък да нямаме опит в дългосрочните връзки. Може и да смятаме, че не сме постигнали достатъчно, за да сме готови за обвързване. Или пък да ни е страх, че ще си загубим отлично уреденото си ежедневие...
Един пример: Моя позната с не много големи възможности винаги си купува стоки от най - скъпите магазини. И то от най-горните рафтове.
Как го прави ли?
Ами взема нещо, което е по джоба й, поставя го сред много луксозните стоки и после със самочувствието на човек с големи възможности протяга тържествено ръка и го пъха в пазарската си кошница.
Изглежда ви смешно? Е, това е нейният начин да поддържа самооценката си здрава. И да се чувства превъзходно. И при нея то работи на сто процента...
Вие си изберете нещо друго. Няма значение какво ще е то, важното е да ви кара да се чувствате добре...
И когато в един миг той или тя се появи, да не бързате да се скриете зад първия появил се ъгъл, а да го посрещнете като нещо, което напълно заслужавате...
Защото той или тя ще се появи едва тогава, когато "види", че вече сте щастливи с него. И че сте свалили всякакви бариери пред бъдещото ви съвместно живеене.
Често за него е необходимо съвсем малко...Дали ще го постигнете със собствени усилия, или с чужда помощ, няма никакво значение. И няма нищо неестествено , ако ви се наложи да потърсите помощ от специалист.
Бъдете сигурни, че ако той е добър професионалист, това което ще му разкажете, изобщо няма да го впечатли. Защото познава много истории като вашата. И защото преди да се заеме с мисията да оказва помощ на вас и на други хора като вас , първо е минал през собственото си себеопознаване.
И се е наложило да отстранява не една и не две пречки в собствения си живот и в собствените си навици...
В една от книгите си квантовият физик Вадим Зеланд казва следното " Келнерът ще ви донесе любимото ястие едва тогава, когато види, че вече го хапвате с голямо удоволствие!"
Пък ако в края на краищата нищо не се получи, какво от това. Не само в личните връзки, но и във всичко в живота ни , е по-добре да правим опити, отколкото изобщо да не опитваме.
Така не само засилваме шансовете си и трупаме опит, но и разбираме, че максимата "първият път е най-трудно" е на сто процента вярна. Защото каквото и да се случи след това, винаги в ситуацията ще има нещо, което вече знаем. И то ще ни се притече на помощ.
Разбира се, има една категория хора, които търсят един точно определен човек. Единствения, така го наричат. И вярват, че той съществува. Дори знаят как изглежда, как говори...
И това съвсем не са измислици. Най-често това не са хора с големи претенции и непроменящи се по никакъв начин изисквания. Те са хора с много силна интуиция за нещата изобщо. В това число и за представителите от другия пол.
Усещат ги по-силно от останалите. Това им помага почти веднага да "разберат" човека насреща си.
Но точно това им качество често се превръща в пречка в живота им. Защото не на всеки е дадено да срещне половинка си. Което не означава, че трябва да си останем цял живот сами. Има още много хора, с които можем да си прекараме чудесно...
Ами..., тръгвайте! ...