"Прави това, което обичаш!", "Осигури си въздух!", "Стой изправен на работното място!", "Синият цвят помага!", "Пий ободряващ чай!", "Разходи се!"...

Тези и още много други съвети мога да изброя за това, как да се справяме с липсата на енергия на работното място, а и у дома. Знам, че и вие можете да ги изброите.  Това обаче, което в последно време на мен ми направи наистина силно впечатление и го изпробвах и върху себе си с цел набавяне на енергия и ентусиазъм за нещата, които правя е:

                 

Знам, че звучи като клише, но работи!

Ако някой е направил нещо по - добре от теб, дори и да е в сфера, където ти работиш, признай  му го! Кажи му го с възторг и се усмихни. Може да ти е трудно първия път, но следващият път ще е много по - лесно. ..Ако новата ти колежка е много красива, кажи й го. Дори онова зверче в теб  , егото, да крещи от негодувание и завист. И не се притеснявай , ...при почти всички хора е така. И най - често е така при тези, които най - силно отричат. 

Когато гледаш филм или четеш книга и някой от героите с лекота произнася признания за чужди успехи, как се чувстваш? Съвсем искрено му се кефиш, нали? Защото енергията на гласно изречената истина стига и до теб и те зарежда с ентусиазъм. Да, режисьорът или писателят е сложил думите в устата на героя си точно защото хората на изкуството в голямата си част знаят тази "тайна". Че признаването на чуждия успех, хубост, ум...на глас пред много хора ...има огромна сила. И носи успех и на произведенията им.

Тази е и причината  много големи творци да говорят суперлативи един за друг. / Да, някои го правят по препоръка на пиарите си, други, защото така е прието, а трети изобщо не го правят/. Но тези, които го правят, е затова, защото в годините са разбрали ", че признанието на съвършенството на другия дава сили и означава отскок нагоре. Сякаш природата сама благодари, че признаваме съвършенствата на децата й.

И какво, да си тормозя любимото его заради някакво си признание на природата, ще кажете? И заради някаква си енергия, която мога да си набавя по най - горе изброените начини? Или пък да си я взема от друг човек, като го наругая, обидя, набия?

Ами, няма проблем! ...В живота постоянно правим избори. И често не си даваме сметка, че точно те са в дъното на успешния, или неуспешния ни живот. ..Ако обаче въпреки всичко в определени отрязъци на деня  почувстваш силна умора, или се върнеш изстискан и скапан след работа, опитай и това. Не се отказвай от разходките, от чистия въздух, от фитнеса ...и от магнезия. Но опитай и това. Особено ако по - горните неща не са ти съвсем по вкуса. Все пак това е идея, която не отнема никакво, ама никакво време. 

След първоначално опити или ще я отхвърлиш, или постепенно ще я превърнеш в навик. Навик не да затрупваш хората с ласкателства, а само когато забележиш нещо наистина хубаво у някого, да му го признаеш. На глас и ако може...с възторг. И изобщо няма значение как ще реагира човекът. Може да ти повярва, може да ти благодари, може да те заподозре в скрит замисъл. Негова си работа. За теб е важно как си го казал и с каква цел. Защото ако си му го казал, за да му искаш после услуга..., защо изобщо стигна до тук с четенето?...А и бъди сигурен, че той ще го разбере. Тези неща се усещат. 

Няма ли единство между това, което наистина мислиш, казваш, правиш, хората отстрани го разбират.

И още нещо. Признаването на качествата, успехите и талантите на другите на глас, подпомага случването на неща, които самите ние искаме. Не знам как става, но става! Може би защото повечето енергия, която ни идва, дава възможност за повече работа над целите, които сме си поставили. Но може да е и защото е по - интензивна  тази енергия, защото е свързана с особени усилия. И често с много повече и по - продължителни усилия, отколкото се иска за това да излезеш на чист въздух, или да избереш син фон на работното си място. 

Още с първите опити ще усетите прилив на сили в себе си. Ако обаче продължите, ще видите и истинските резултати