Как отдалечаването приближава истината за нещата?
Имате проблем?
Връхлетял ви е внезапно и смазващо?
Някой ви е наранил много тежко, чули сте много неприятна новина, разделили сте се с някого, изгубили сте работата си...И ви боли. Кански силно ви боли.
Това, което най-силно искате да знаете в такъв момент, е - какво ще се случи нататък.
Разговаряте с приятели, четете в интернет, където наистина има десетки начини за справяне. Прилагате ги.
Но не ви става по-леко.
Точно обратното, става ви все по-тежко и все по-тежко и ви се струва, че ви се е стоварило най-голямото нещастие на света.
КЪДЕ Е РАЗРЕШЕНИЕТО?
Ами, има много начини за справяне с проблеми и всеки от тях си има десетки подначини, а те от своя страна си имат разковниче. Обобщено казано, за всеки човек е различно.
Един от най- успешните сред тях обаче, поне според мен, е:
ОТДАЛЕЧАВАНЕТО!
Съветът да се отдалечим от сполетелия ни проблем на пръв поглед ни изглежда като клише. Дори гледаме с подозрение на тези, които ни съветват да го направим.
Професионалистите обаче са установили, че всяка друга среда, извън тази, в която се развива случилото се - все едно дали става въпрос за личен, или за професионален проблем, е по-добра в този момент.
Защото тя означава далече от свидетелите на станалото, от подробностите, които постоянно ни напомнят за него, от вещите, които всекидневно ни заобикалят.
Е, това е един от пътищата - "Избягайте!"!
Не е лесно, знам. Никак даже не е лесно.
Защото в такава ситуация ние живеем ежеминутно с проблема си и изпитваме необходимост той да ни е под контрол. Да го следим, да го разнищваме всекидневно, да говорим с приятели за него, за го мислим и премисляме...
Надявайки се по този начин да намерим и най-малкия плюс или промяна. В своя полза.
Отдалечаването ни отдалечава от всичко горно. Тръгването изисква воля. Но е в правилната посока.
Направим ли го, ще се случи най-важното, което трябва да се случи:
ПРОБЛЕМЪТ ще застане пред нас САМ!
Без каквито и да е допълнителни обстоятелства, които да го подпомагат. Без каквито и да е странични съветници, които да се опитват да го тълкуват заедно с нас.
И ако сме избрали да "избягаме" в някое красиво природно кътче, наистина ще имаме вече съвсем нова ситуация, която се нарича:
"ПРОБЛЕМ на красиво място!"
Да, да! Колкото и кощунствено да ви се струва като определение в момент, когато ви се иска само да крещите, изразът е много точна подсказка.
Решите ли се да заминете някъде, в никакъв случай не избирайте място, в което ще ви е неуютно. Нито предпочитайте много шумно място.
Изберете такова, което ви е любимо, където при нормални обстоятелства бихте се чувствали наистина много добре. Или ново, но много красиво място!
И сега започваме със справянето:
Първите един - два дена трябва да дадем шанс на станалото.
Това най-често означава на воля да си поплачем. Или да покрещим. С все сила, давайки възможност на болката да се прояви с цялата си мощ.
А после да започнем да правим нещо. Добре е да е дейност, която ще ни измори. И след която ще изпитаме силна необходимост да се хвърлим в леглото и ...да заспим.
Може и да се поглезим с нещо.
На по-късен етап. Нещо, което много обичаме. Шоколадов масаж, например. Или ягодова баня... Добре де, може вана с лавандула и масаж с най-обикновено растително масло...
Няма да ви лъжа. Каквото и да предприемете, това, което ще ви се иска най-много в самото начало, е да запалите колата, или да вземете първия автобус и да се върнете.
За да видите какво е станало.
Не бива обаче в никакъв случай да го правите. Защото дори и да е станало нещо различно от това, което знаете, то си е ваше. А щом е ваше, ще го имате. Когато се върнете.
Освен това, вие всъщност го знаете. То е вътре във вас.
И целта на това отдалечаване е ...да го чуете. Да спрете самосъжаляването и да го чуете.
Попитали един мъдрец какъв е начинът за справяне с болката.
"Оставете я да се утаи!" бил отговорът.
Е, това е всичко всъщност!
А резултатът от него е, че усещанията ви ще започнат да се променят. Постепенно, но ще започнат.
И ще започнат подсказките. Чували сте за това, нали?
Те идват като сънища, като внезапно хрумване или като прочетена или чута новина.
И тук възможностите са две:
- Ако продължавате да се гърчите от болка и на всеки пет минути ви се иска да скочите и да се върнете, това което ще намерите когато го сторите, със сигурност няма да е това, което ви се иска.
И че нещата ще си останат такива, каквито сме ги оставили.
/Как да се справите с това, не е предмет на този текст. За него има много информация в интернет./
/Как да се справите с това, не е предмет на този текст. За него има много информация в интернет./
- Ако постепенно обаче започнете да усещате облекчение, редуване на моменти на болка и такива на спокойствие, това вече означава, че на подсъзнателно ниво сте усетили светлинка в тунела. За себе си.
Но може също така да подсказва и просветление, разбиране, че всъщност това, което сме изгубили, не ни е чак до такава степен скъпо. И не го искаме чак толкова, колкото сме си мислили в началото.
Тоест ! ОТДАЛЕЧАВАНЕТО е великолепен начин за справяне с внезапно връхлетяли ни проблеми. Но неговата истинска ценност е в намирането на най-верния за нас изход.
Аз съм Румяна
психолог, коуч, вдъхновител
Ако все пак въпреки усилията, които положите, ви е нужна подкрепа, потърсете помощ от професионалист - коуч, психолог, може и много добър приятел.
