Какво се случва, когато изричаме лъжа?
Не мога да кажа, че не съм го правила.
Но и в никакъв случай няма да споря с тези, които твърдят, че никога не лъжат. Нито пък с тези, които казват, че го правят само в изключителни ситуации. Всеки знае себе си.
От момента обаче, в който осъзнах какво се случва, когато изричам лъжа / все едно поради каква причина / , започнах сериозно да се замислям има ли изобщо благородна лъжа. И реших много да го увъртам, че...НЯМА.
Най-често лъжем, за да скрием постъпка или факт, която човекът срещу нас не би одобрил. Тоест, веднъж вършим нещо, което някой на когото държим, няма да одобри, и втори път залепваме към него... лъжа. И си отдъхваме с облекчение, ако всичко това ни се размине без сътресения.
Без да си даваме сметка, че сме си сложили поредната тежка раница на раменете. Която раница след това ще трябва да изкупуваме с много, ама наистина с много изречени истини. И която ни връща назад в отношенията ни и с този, когото сме излъгали , и с този заради когото сме излъгали, и със света като цяло.
Това го твърдя в резултат на много, много наблюдения. Записвала съм си подробно различни ситуации и то не в продължение на дни или седмици, а в продължение на години. Изписала съм огромни тетрадки с такива истории. Писала съм, без да се опитвам да скрия каквото и да било и без да се старая да правя обобщения.
И когато в един момент реших отново да прегледам написаното, осъзнах закономерности, които се повтарят почти в 85 процента от случаите.
И тъй като по този въпрос мога да изпиша десетки страници, днес споделям само три от изводите, които направих:
ПЪРВИЯТ - Изречената лъжа винаги след това съм я изкупувала много по-тежко. И колкото по-дълго се е забавяло разкриването й, толкова по-нараняващо е било изкупуването й. И никога не е имало измъкване.
Спасяването на един скандал чрез лъжа, си остава там някъде в неизвестното като скандал, спасен с лъжа. И не изчезва, докато не си изстрадаме дозата ярост, срам или унижение, които е трябвало да изтърпим, ако сме избрали да кажем истината. И то най-често с лихвите.
ВТОРИЯТ извод - Няма такова нещо като благородна лъжа - в смисъл, че я казваме, за да не нараним другия, да не горим юргана заради бълхата и т.н. . Защото лъжата продължава да си стои и е само на пръв поглед покрита. И обратното, казването на истината, дори и да ни донесе проблеми, а понякога когато се касае за лични отношения, и временна или постоянна раздяла, връща нещата по местата им. Уравновесява ги и ги изчиства.
А природата, знаем, обича равновесието и не понася лъжата. Тя по този начин съществува. Тоест, направил ли си нещо - признай го, изтърпи си последиците и пак ще си ми мил и драг, дори много по- мил и драг от другия, който твърди, че не лъже, а постоянно го прави. А ако не можеш да го признаеш, замълчи. Това може и да не решава проблема, но не го и утежнява.
ТРЕТИЯТ извод - Истината се съобщава не със страх от ответната реакция, а със загриженост за човека срещу нас. Дори и ако той се разкрещи или изпадне в агония, не бива да съжаляваме за решението си. Не бива обаче и да отвърнем също с крясъци.
Наложих си в един дълъг период от време да правя точно това - да казвам винаги истината. Не беше лесно. Дори в началото този експеримент ми донесе много проблеми - сърдити хора, отказани поръчки, изумени от "наглостта "ми погледи, отричане, присмех...Продължих обаче, спазвайки двете основни правила при всяко ново начало:
И дочаках резултатите. СВЕТЪТ ми отвърна с протягане на ръка. В то в много отношения. ПЪРВОТО - че когато започваш нещо, винаги има трудности и ВТОРОТО - когато нещата започнат да се получават, непременно идва миг, пред който ако не се спреш, скачаш директно в успеха....
С което в никакъв случай не искам да твърдя, че да се казва истината е много лесно нещо. Твърдя само, че КАЗВАНЕТО НА ИСТИНАТА води до чудеса. Които са в резултат на вселенски закони, които ние поради някаква причина преди доста време сме забравили.
Знам, че като доказателство бих могла да ви разкажа конкретни случаи. И че това ще произведе много по-голямо впечатление. Но знам и, че дори вие изцяло да ми повярвате, разказаното ще остане у вас ден, два, максимум три. И после ще го забравите, както много други чути или прочетени неща.
По-добре за всеки е да го изпробва сам. Но не безразборно, в смисъл тук една подхвърлена истина, там друга, а помежду им по няколко лъжи или премълчавания.
Изберете си едно нещо и си обещайте, че по този въпрос винаги ще казвате истината. Спазвайте го известно време, без да очаквате чудесата да започнат да ви се случват веднага. Точно обратното, в началото ще се сблъскате с не съвсем приятни неща и доста често ще ви се иска да се откажете. Продължите ли обаче, непременно ще дочакате резултати. И в емоционален, и в материален план. И то хубави резултати. На първо място всичко ще започне да ви изглежда по-уютно и лесно.
И в един момент нищо и никой няма да може да ви спре да казвате истината, да посрещате последиците от изричането й и идващите все по-бързо и по-бързо след това чудеса.
И един БОНУС. Не може без бонус : Ако често сме ползвали лъжата в ежедневието си, дори и само като "благородна", няма да сме в състояние да се откажем от нея изведнъж. Не е и необходимо. А бонусът е, че ...Светът помага С НАЙ- ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ на начинаещия...
Споделям лично установени истини, спазвайки правилото, че ДАВАЙКИ, даваш на се бе си. Ако горе споделеното ВИ харесва, споделете го с приятелите си.